Трансмюкозен профил при единични импланти: биологични и протетични принципи
Успешното имплантологично лечение не зависи единствено от остеоинтеграцията. Формата на компонентите, преминаващи през периимплантната лигавица, участва в изграждането на мекотъканния контур, поддържането на хигиена и постигането на естествен естетичен резултат. В публикация от 2023 г. д-р Ставрос Пелеканос и д-р Йоанис Вергулис представят концепция за проектиране на анатомични оздравителни надстройки и временни конструкции при единични импланти, която отчита едновременно протетичните и биологичните условия.
Защо трансмукозният профил има значение?
Трансмукозният профил е формата на частта от надстройката или временната конструкция, която преминава през меките тъкани от имплантната платформа до шийката на бъдещата корона. Този контур влияе върху разположението на тъканите, подкрепата на гингивалния маргинален ръб и достъпа за контрол на плаката.
Авторите разглеждат периимплантното мекотъканно прикрепване като биологична структура с различни вертикални зони. В цитираните хистологични данни съединителнотъканната зона е приблизително 1–1,5 mm, зоната на свързващия епител – 1,5–2,5 mm, а сулкусният епител – 0,5–1,5 mm. Тези стойности служат за ориентация при планирането, но анатомията и тъканният фенотип се оценяват индивидуално.
Трите зони на анатомичната оздравителна надстройка
За по-прецизен дизайн авторите разделят подзенитната част на профила на три функционални области: дълбока, преходна и цервикална зона. Над тях се намира надзенитната част, която следва да бъде съобразена с формата на бъдещото протетично възстановяване.
Дълбока зона (Deep Zone, DZ)
Дълбоката зона е най-близо до костния гребен. Нейната задача е да осигури благоприятна повърхност за контакт със съединителната тъкан и достатъчно пространство около шийката на импланта. Предложеният модел използва титанова основа или полирана шийка и предвижда границата на надстройката да бъде приблизително 1,5 mm над костния гребен.
За тази зона се препоръчва прав или вдлъбнат профил с малък ъгъл на излизане, оптимално до 15°. Авторите предупреждават за риск от нежелано костно ремоделиране при силно изпъкнали профили, особено когато ъгълът е 45° или повече. Посочените стойности са клинични насоки в рамките на предложената концепция, а не универсални гаранции за резултат.
Преходна зона (Transitional Zone, TZ)
Преходната зона свързва дълбоката и цервикалната част на профила. Формата ѝ зависи от тъканния фенотип и необходимостта от промяна на букалния обем:
При дебел фенотип и необходимост от букално изместване може да се използва изпъкнал профил.
При дебел фенотип без необходимост от обемна корекция се предпочита прав профил.
При тънък фенотип или съпътстващи регенеративни процедури е подходящ вдлъбнат профил, който запазва пространство за тъканите.
В проксималните участъци е особено важно да се осигури пространство между конструкцията и съседните коренови и костни структури. Публикацията акцентира върху приблизително 1,5–2 mm свободно проксимално пространство. Изпъкнал контур за подкрепа на папилата се обсъжда само при подходящи анатомични условия и протетичен ъгъл на излизане под 30°.
Цервикална зона (Cervical Zone, CZ)
Цервикалната зона формира прехода към маргиналната гингива и видимата шийка на възстановяването. При дебел тъканен фенотип авторите разглеждат умерено изпъкнал контур за подпора на маргиналните тъкани. При тънък фенотип, необходимост от коронално придвижване на тъканите или едновременна регенерация предпочитанието е към по-изразена конкавност. Подчертава се необходимостта от гладка повърхност, плавни преходи и липса на свръхконтуриране.
Разлики между заздравели участъци и непосредствено имплантиране
При имплантиране в заздравял участък изборът на трансмукозен профил се основава предимно на фенотипа, позицията на имплантната платформа и необходимостта от тъканна подкрепа. При поставяне на имплант непосредствено след екстракция концепцията е различна: преходната и цервикалната зона се оформят с отчетлива конкавност, за да остане пространство за регенеративните материали и за първоначалното оздравяване.
Тази разлика е съществена за работата в естетичната зона, където прекомерният натиск върху тънките букални тъкани може да компрометира крайния контур.
От планирането до временната конструкция
Предложеният подход започва с протетично ориентирано триизмерно планиране на импланта. След това се подбира подходяща временна или междинна надстройка и се моделират отделните части на профила спрямо костния гребен и бъдещата корона.
Внимание се отделя не само на формата, но и на обработката на материала. Авторите описват необходимостта от добре полирани повърхности, закръглени преходи и внимателна подготовка на компонента преди клинична употреба. Според разгледаните в публикацията източници някои повърхностни обработки могат да възпрепятстват епителното прикрепване; затова следва да се спазват съвместимите с материала клинични протоколи.
Клинични приложения и връзка с MIS
В един от представените клинични случаи авторите използват междинна надстройка Connect на MIS, която служи като основа за дълбоката зона на анатомичната оздравителна конструкция. Показан е подход при единичен фронтален имплант, комбиниращ планиране на профила и тъканна реконструкция. Това е пример за клинична употреба на конкретен компонент, а не сравнително доказателство за превъзходството му над други системи.
Какво показва публикацията и какви са ограниченията?
Основното послание е, че трансмукозният профил трябва да бъде проектиран като взаимодействие между имплант, протетична конструкция и периимплантни тъкани. Предложеният модел дава полезна рамка за избора на вдлъбнати, прави или изпъкнали контури според клиничната ситуация.
Важно е да се отчете, че публикацията не е клинично изпитване. Тя представя препоръки, основани на интерпретация на съществуващи научни данни и клиничния опит на авторите. Самите автори посочват необходимостта от допълнителни клинични проучвания за валидиране на предложения протокол.
Заключение
Анатомичните оздравителни надстройки и временните конструкции са активна част от управлението на периимплантните тъкани. Контролът върху трите функционални зони, съобразяването с тъканния фенотип и избягването на трудно почистващи се свръхконтурирани възстановявания могат да подпомогнат по-предвидимото протетично планиране. Решенията остават индивидуални и зависят от конкретната анатомия, имплантна позиция и терапевтичен план.
Научен източник
Pelekanos S, Vergoullis I. Clinical Advances in Implant Transmucosal Contouring for Single Implant Sites: Prosthetic and Biologic Considerations. *The International Journal of Periodontics & Restorative Dentistry*. 2023;43(3):301–310. DOI: https://doi.org/10.11607/prd.6054
*Този материал е редакционен обзор на научната публикация, предназначен за професионална информация. Не замества оригиналния труд или индивидуалната клинична преценка.*