Протетичен мениджмънт на периимплантните меки тъкани- класически и дигитален подход.
Колаборация между клиника и лаборатория за постигане на стабилни резултати.

Лектори:
Д-р Явор Миланов
Валентин Таков

Едно имплантно възстановяване зависи от наличието на достатъчен обем кост около импланта, от правилните взаимоотношения с останалото съзъбие и антагонистите, както и от добрата периодична профилактика и подържка на конструкцията.

Но ключът към дълготрайния успех на възстановяването е в наличието на стабилни във времето периимплантни меки тъкани. Осигуряването на тази дълготрайна стабилност на меките тъкани зависи както, от една страна от  техния достатъчен обем, така и от формата и профила на т.нар. трансмукозен сегмент на имплантното  възстановяване. Около него се изгражда едно своеобразно  биологично пространство, подобно на дентогингивалната връзка, с правилни взаимоотношения спрямо съединителната тъкан и епителното покритие. Финалното интегриране на протетичната конструкция спрямо меките тъкани се осъществява благодарение на  имплантните провизори. Чрез тях се направляват  меките тъкани преди окончателното възстановяване.

Така се създава надеждна бариера между агресивните условия в устната кухина и подлежащата кост. От дизайна на трансмукозния сегмент на имплантното възстановяване зависи и комфорта на пациета и осигуряването на възможност за постигане на добра лична хигиена.

В тази връзка е предизвикателство как да пренесем информацията за напрегнатата позиция на меките тъкани около провизора от устата на пациента към зъботехническата лаборатория, тъй като след дефиксиране на провизора, без поддръжка меките тъкани моментално променят своя обем и контур.

Ще бъдат разгледани както класическия, така и изцяло дигитални методи за трансфериране на мекотъканната морфология, като се направи сравнителен анализ между тях.

Протетичен мениджмънт на периимплантните меки тъкани- класически и дигитален подход.
Колаборация между клиника и лаборатория за постигане на стабилни резултати.

Лектори:
Д-р Явор Миланов
Валентин Таков

Едно имплантно възстановяване зависи от наличието на достатъчен обем кост около импланта, от правилните взаимоотношения с останалото съзъбие и антагонистите, както и от добрата периодична профилактика и подържка на конструкцията.

Но ключът към дълготрайния успех на възстановяването е в наличието на стабилни във времето периимплантни меки тъкани. Осигуряването на тази дълготрайна стабилност на меките тъкани зависи както, от една страна от  техния достатъчен обем, така и от формата и профила на т.нар. трансмукозен сегмент на имплантното  възстановяване. Около него се изгражда едно своеобразно  биологично пространство, подобно на дентогингивалната връзка, с правилни взаимоотношения спрямо съединителната тъкан и епителното покритие. Финалното интегриране на протетичната конструкция спрямо меките тъкани се осъществява благодарение на  имплантните провизори. Чрез тях се направляват  меките тъкани преди окончателното възстановяване.

Така се създава надеждна бариера между агресивните условия в устната кухина и подлежащата кост. От дизайна на трансмукозния сегмент на имплантното възстановяване зависи и комфорта на пациета и осигуряването на възможност за постигане на добра лична хигиена.

В тази връзка е предизвикателство как да пренесем информацията за напрегнатата позиция на меките тъкани около провизора от устата на пациента към зъботехническата лаборатория, тъй като след дефиксиране на провизора, без поддръжка меките тъкани моментално променят своя обем и контур.

Ще бъдат разгледани както класическия, така и изцяло дигитални методи за трансфериране на мекотъканната морфология, като се направи сравнителен анализ между тях.

Имедиатно и отложено имплантиране във фронталната зона – Как и кога можем да прекрачим границите?

Д-р Ставрос Пелеканос

Поставянето на импланти в естетичната зона е предизвикателство, което изисква опит и прецизно планиране. Дилемата на клинициста  „Запазване или пресъздаване на обема“ оказва влияние на начина на лечение и често на резултатите.
Откакто можем да разчитаме на помощ от  хардуер и софтуер, придобиваме повече доверие в имедиатното имплантиране.
Целта на презентацията е да представи достъпни клинични концепции, които осигуряват стабилни трансмукозални контури с високи показатели на белите и розови тъкани, въпреки съкратения процес на имплантиране.
Започвайки от правилния избор на имплант с подходяща повърхност, поставен с хирургичен водач и осъзнавайки важността на дизайна на супраструктурата в различните зони на трансмукозалния контур, участниците ще овладеят стъпка по стъпка лесни клинични процедури за постигане на дълготрайни естетични резултати.

Теми на фокус:
– Имедиатно поставяне на имплант- какви са границите?
– Видове зони на трансмукозален контур около имплант и етапи на оздравителен процес;
– Значимост на последователните стъпки при избор на отложено имплантиране за дълготрайни естетични резултати.

12 „СМЪРТНИ ГРЯХА“ В СТОМАТОЛОГИЯТА

Ако попитате някой стоматолог дали притежава необходимите клинични умения за извършването на най-често срещаните процедури в практиката, като възстановяване на зъбни редици, изработване на протези, ендодонтия, поставяне на импланти и т.н., със сигурност ще получите утвърдителен отговор.

Дори ако не поставят импланти и не извършват хирургически интервенции, те вероятно си сътрудничат със свои колеги, които осъществяват тази част от терапията.

„Стоматологичен парадокс“ е, че най-големите проблеми в стоматологията не са от клинично естество, а стоматолозите продължават да бъдат обучавани предимно в клинични умения.

В крайна сметка, повечето стоматолози стават жертви на собствения си успех – те имат достатъчно средства за висок стандарт на живот, но са принудени да работят ден след ден, за да го поддържат. И това е така, защото, ако спрат, всичко останало спира.

Вместо да работят за бизнеса си, те работят в него.

Вместо да се фокусират върху придобиване на финансови и бизнес умения и постепенно да приемат ролята на собственици, те усъвършенстват клиничните си умения и накрая стават най-добре платените служители в собствената си практика.

С други думи, те се оказват служители, а не собственици на своите практики или клиники. Те продължават да бъдат оператори. Добре платени, но при все това оператори.

Ако искат да бъдат собственици, а не служители, те са изправени пред две алтернативи: могат да продължат да практикуват и да работят с пациенти, ако това им доставя огромно удовлетворение, но трябва да наемат мениджър, който ще управлява основните бизнес процеси в клиниката; или трябва да намалят обема на работа с пациенти и постепенно да поемат мениджмънта на клиниката. И двете не са възможни – или едната или другата страна ще страда.

В голямата си част професионалното образование в стоматологията все още набляга на придобиването на нови и по-добри клинични умения. Стоматологичната индустрия не спира да предлага нови продукти, а водещите експерти нови и подобрени техники за тях.

Така се създава една своеобразна ограниченост, в която няма достатъчно място за други неща, които са също толкова важни, ако не и повече.

В моята тридесет годишна практика със стоматолози аз съм работил със стотици клиники. Групирал съм проблемите, с които съм се срещнал в този бизнес в 12 най-често срещани категории, които наричам 12 „смъртни гряха“ в стоматологията.

Във всяка практика Вие ще се сблъскате с един или повече от споменатите 12 риска. Никой няма имунитет срещу тях.

За това е изключително важно да се адресира проблема и да се нарече с истинското му име, което ще позволи след това да се изготви стратегия и план за справяне с риска, за да не се допусне рискът да се справи с Вас.